Прочетен: 6410 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 09.07.2014 16:53
Ето , че дойде пролетта...
По повод посрещането й, решихме да си спретнем една екскурзийка до Черни връх. Отдавна ми се искаше да се кача до там през зимата(и да хапна от прочутата боб чорба) и това беше удобен случай....
Планът беше да се качим до Голи връх с драгалевския лифт.
Заради цялата тази лудница, която се случва на Околовръстното при Драгалевци, специално проучих разписанието на душебубката 93 и направих перфектна връзка с 111. За около 40 мин трябваше да сме на лифта. Приятелят ми много ми се смя. Той си има дългогодишен опит с 93 и ми каза, че и час и половина няма да ни стигнат, особено с тия ремонти. Но аз тъпо и упорито си настоявах, че щом има разписание значи трябва да се спазва (или поне горе долу). Да ама не... Явно съм забравила, че живеем в БГ. Автобусът не само, че не дойде в и около часа, написан в разписанието, а от хората разбрахме, че не е минал и предният. И така след дълго висене на топлото пролетно слънце, вдишвайки прахоляка от строителната площадка, най-накрая се появи “Жълтият дракон”. Накачихме се туристи, сноубордисти и скиори и потеглихме с типичните за този тип ситуации скандали. Аз си бях сложила тапи в ушите и вече нямах търпение да избягам от града...
Слязохме от лифта, сложихме по-сериозната екипировка и тръгнахме. Имаше ветрец, но пък времето си беше хубаво. Нямаше нито едно облаче. Само три самолета оставяха временни следи върху небето.
Тук таме се спускаха скиори...
Последен поглед назад и започваме катеренето...
Кремав сняг?! Едно време нямаше такъв...
Дотук всичко изглеждаше спокойно. Учудих се, но бях доволна...
Вятърът беше изваял интересни форми. Аз видях лъв и лицето на един намръщен чичко, а ти...?
Колкото по-високо се качвахме, толкова по-силен ставаше вятърът. На моменти усещах как минава през мен. Наклонът ставаше все по-голям, а изкачването - все по-трудно. На всяко колче правехме почивка.
Пистата под върха беше пълна с хора. Вече си представях какъв гъч ще е в малката чайна. Събрахме сили и ето, че станцията се показа...
Дам, в чайната беше гъч. Но не, аз няма да се откажа. От толкова време си мечтая за тази боб чорба. След като няма места вътре ще я ям вън, ей така на снега... Взехме си подносчето и хайде навън. Чучнахме си отстрани на завет върху една преспа и доволно хапнахме (е малко се оляхме...)
Е това е, още една мечта се сбъдна. Колкото и да не ми се искаше, поемаме пътя обратно надолу към София.
Лек и успешен ден!
23.03.2010 13:09
Сетих се и за моето снежно преживяване!
Страхотно е вътрешното усещане, когато качиш върха!
Сърдечен поздрав!:)
2. Дървото на живота
3. Местата, които всеки трябва да посети
4. 10-те “извънземни” места на Земята
5. Четири дни в Родопите- Перелик, Карлък 1
6. Четири дни в Родопите- Перелик, Карлък 2
7. Трявна №21 от 100 НТО
8. Русе - една незабравима приказка 2
9. Тероризъм и пътешествия - х. Рай и Ботев (26-27 юни)
10. Източни мъдрости - Красота. Външност (продължение)
11. Африканска панорама (фотогалерия)
12. Имената на някои растения и животни в планината
13. Имената на някои растения и животни в планината 2
14. Разни рилски езера
15. Поход до връх Мусала
16. Родопите – шедьовър на природната живопис
17. Дразнещите типове във Фейсбук
18. Рила - Седемте езера