Беше един от онези закъснели летни дни. Стояхме в едно заведение и си бъбрехме, когато съвсем случайно ми хрумна да си направим разходка някъде (мен вече не ме свърташе в големия град). Последва въпросът: "А, къде?", а аз се замислих известно време и уверено отговорих: "Ами, на Комините!". И така, без да съм сигурна как точно се стига и колко време ще ни отнеме, поех задачата да ги кача на Комините. Прибрах се, погледнах горе долу маршрута и стегнах раницата за сутринта...

Започнахме изкачването от Драгалевци. Качихме се до лифта и от там хванахме пътечката за Бай Кръстьо. Всичко вървеше добре и се справях идеално със задачата на водач, докато не изгубихме маркировката. Аз запазих самообладание и продължихме напред в търсене на маркировката. Походихме, порадвахме се на есента и след известно време успяхме да намерим пътечката, която ни трябваше (тази, която минава като серпентина покрай лифта). Е да, наложи се да повървим (лазим) малко по тази, която се пада точно под лифта, но важното е, че намерихме пътя.


Стигнахме Бай Кръстьо и седнахме да си починем и да хапнем.

От там излязохме на пътя и на завоя хванахме пътечката за Комините. Много приятна и лежерна, точно като за разходка.

Цветовете на есента бяха навсякъде.







За около половин час стигнахме до Комините. Внушителна гледка.



Имаше ентусиасти, които ги катериха по трудния начин.


Започнахме да ги изкачваме и нямахме търпение да видим гледката от горе. Естествено си заслужаваше усилията. 


И така стояхме горе и просто се наслаждавахме на хубавото време.
Слънцето започна да залязва и беше време да се връщаме.

Че България е невероятна е факт, но е важно също да можеш да уловиш красотата й с фотоапарата и да подариш част от тази невероятна магия на други хора.

Имам чувството, че и аз съм бил с вас из планината...

Благодаря ти!

И аз ти благодаря.

приказка!

Хубави снимки на красиво място. Красиви цветове на кадрите. Мястото обаче е опасно през зимата. Снимка фаворит - бялата гъбка!

Поздрави и благодаря :)